/* */

header-ornament

  • business 2610262_1920

    История за изненадващ сблъсък с кметска институция

    Помагах на приятел чужденец да открие информация за свои роднини в България и да се опита да кандидатства за българско гражданство. От телефон на телефон, от институция на институция, стигнах до контактите на кметицата на едно село в крумовградско. Звъннах й с намерението да задам един прост въпрос.
    От отсрещната страна отговори весел и дружелюбен глас. Голяма изненада си беше, предвид отношението, на което сме свикнали от страна на администрации всякакви. Попитах каквото имах да питам и последва втората, още по-голяма изненада! Жената не просто ми даде нужната информация, изчерпателно и приветливо, но и скочи да ходи до кметството, за да се разрови дори за повече подробности, от исканите от мен! Върна ми обаждане след 2-3 часа, въпреки че аз бях заинтересованото лице и така или иначе смятах за редно аз да я потърся, с резултатите от самоинициираното от нея разследване.
    В следващите дни се чувахме няколко пъти, все по нейна инициатива, за да може да ми каже какво още е научила и какво според нея е нужно да се направи оттук насетне.
    Аз все още не мога да повярвам!
    За първи път попаднах на административен служител, даже кмет(!), който наистина „служеше“ на гражданите – всеотдайно, безкористно и с усмивка! Тази жена ще я запомня завинаги! Даже планирам специално да я посетя и да й стисна ръката!

    /разказано от Катя Георгиева/

     

  • green chameleon 21532 1

    История за „ангелска“ намеса в магистърска теза

    Запознах се с един, да кажем, младеж, в един сайт за професионални контакти. Точно си пишех магистърската теза и бях зациклила тотално, а научният ми ръководител, някакъв министър, все беше зает. И, от дума на дума, се оказа, че човекът от сайта и министърът били работили заедно точно по моята тема. Помогна ми ужасно много този човек – с напътствия, с информация, с редакция. Сякаш някой ми го беше пратил!

    /разказано от Тони Петрова/

     

    header-pic-b
  • featured-img

    История за съседско позвъняване

    Шашкам се от съседи. Най-вече когато живея в стара кооперация с тежка миризма на аристократичен консерватизъм, където хората се знаят от векове и всеки нов наемател, най-вече млад, е потенциален нарушител на реда и традицията.
    Затова, когато тази сутрин на вратата позвъня съседката до нас, веднага се заредих с разкаяна физиономия и готов списък от извинения, без да знам защо – някаква параноя ме гони.
    На първо време не можах да я позная. Бях я виждала веднъж по домашни дрехи, а тоя път беше спретната в семпъл, но много елегантен костюм, съвсем лек грим и бяла перлена огърлица.

    – Много се извинявам, че ви безпокоя толкова рано… – започна тя, – но от няколко дена се опитвам да ви намеря.
    „Мале, какво ли ще каже сега…“ – рекох си.
    – Оня ден пред вратата ви видях някакво боклуче. Ядосах се, че някой е хвърлил боклук точно пред вашата врата и като приближих, видях, че са 2 лева… Сигурно някой от вас, като тръгнал да си отключва, ги е изпуснал…
    Замигах в недоумение.
    – Дойдох да ви ги върна.
    Продължавах да мигам, докато тя вадеше от портмонето си банкнотата.
    – Те ми донесоха късмет, да знаете. Точно в същия ден оперираха свекърва ми и всичко мина добре. Пазете я, може и на вас да донесе късмет!
    И ми се усмихна.
    Успях набързо да благодаря и да смотолевя, че не съм вярвала, че още има хора като нея на тази земя. Тя отново се усмихна, пожела ми хубав ден и изчезна с асансьора.

    /разказано от Ан Фам/

     

    header-pic-b
  • mountain 2601107_1920

    История във високото

    Слизахме от връх Монте Пердидо, висок близо 3400 метра. Към края на деня, когато групата беше почти в базовия лагер на 2150 метра, Милко, приятел от групата, установи, че му я няма Go pro камерата. Милко изключително много обича камерата си и редовно прави клипове с нея. Беше съкрушен от загубата, едва говореше смислено и не можеше да даде адекватна информация къде може да я е забравил. А бе направо си беше в шок!
    В този момент някой се сети, че за последно е видял камерата до Милко на едно езеро на 3000 метра надморска височина.
    Крум, друг приятел от групата, мигновено предложи да тръгне да я търси. Решението му означаваше по 800 метра изкачване и слизане, като средностатистическият планинар катери по 300 метра височина за около час!
    Освен това времето предстоеше да се скапе всеки момент!
    Освен това всичко се случваше към 18:30 вечерта!
    Освен това никак не бяхме сигурни къде е камерата и дали изобщо ще успее да я намери или види (поради предстоящото стъмване)! 
    Крум отиде и успя да намери камерата. Върна се изтощен, но доволен, че е помогнал. Никой друг не тръгна с него.
    Възхити ме добротата и самоотвержеността на Крум! Постъпката му е достойна за уважение и тази история заслужава да достигне до повече хора!

    /разказано от Павлин Неделчев/

     

  • featured-img

    История за мравешки антенки

    Когато си мисля за доброто в хората, винаги се сещам за дядо, защото той е един от най-добрите Човеци, които познавам. До последния ден, в който можеше да ходи, все правеше нещо – чистеше около блока, боядисваше и поправяше оградата в градинката и т.н. За едно училищно тържество трябваше да се маскирам като мравка и той отишъл в парка, за да намери мравка и да изпипа по-добре детайлите. Съседите ни казаха, защото го помислили за луд, а той не е луд, не е и кой знае какъв перфекционист – искаше просто да е сигурен, че внучето му няма да изглежда нелепо пред другите деца, а не е бил сигурен дали антенките на мравката са успоредни една на друга или сочат настрани.

    /разказано от Ренета Славова/

    header-pic-b