История за мравешки антенки

Когато си мисля за доброто в хората, винаги се сещам за дядо, защото той е един от най-добрите Човеци, които познавам. До последния ден, в който можеше да ходи, все правеше нещо – чистеше около блока, боядисваше и поправяше оградата в градинката и т.н. За едно училищно тържество трябваше да се маскирам като мравка и той отишъл в парка, за да намери мравка и да изпипа по-добре детайлите. Съседите ни казаха, защото го помислили за луд, а той не е луд, не е и кой знае какъв перфекционист – искаше просто да е сигурен, че внучето му няма да изглежда нелепо пред другите деца, а не е бил сигурен дали антенките на мравката са успоредни една на друга или сочат настрани.

/разказано от Ренета Славова/